FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 04 · № 047

Murray N. Rothbard

Произведения
51
Статии
173
Поколение
4.
Портрет на Murray N. RothbardПортрет на Murray N. Rothbard: Junger Murray Rothbard (1955)Портрет на Murray N. Rothbard: Rothbard an der Tafel (1985)
FOL. 04 · N° 047 · Murray N. Rothbard
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Може би най-значимият ученик на Mises в Новия свят е Murray N. Rothbard. Rothbard получава бакалавърска степен по математика и Ph.D. по политическа икономия в Columbia University. Междувременно, през 50-те години, посещава семинара на Mises в New York University. По-късно е професор в Brooklyn Polytechnic Institute (1966–1986) и в University of Nevada в Лас Вегас (1986–1995). Още с двутомното си, обемисто ранно произведение Man, Economy and State (1962) Rothbard успява да задълбочи подходите на своя учител, особено в областите на паричната теория, теорията на монопола, както и теорията на капитала и лихвата. В America’s Great Depression (1963) той излага с основани икономикотеоретични и исторически познания през какви канали е протекло инфлирането, отговорно за изкуствения бум на „златните 20-те“, което после неизбежно довежда до борсовия крах от 1929 г. С това тълкуване той противоречи на господстващото и до днес, кейнсиански оцветено тълкуване на „черния четвъртък“. С двутомния си труд по история на икономическите учения An Austrian Perspective on the History of Economic Thought (1995) Rothbard представя обхватна история на икономическата теория от гледната точка на австрийците. Освен преподавателската си дейност в Ню Йорк и Лас Вегас той написва доста над хиляда статии и 25 книги, сред които и трудове по политическа философия и етика на естественото право. Като политически агитатор той остро критикува агресивната външна политика на САЩ, разрастването на държавата, както и ограничаването на основни права на свободата, и се превръща в радикален представител на либертарианското движение, който обаче неизменно запазва пацифистката си нагласа.
Метаданни
2. März 1926
7. Januar 1995
4. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. 1926
    1926
    Раждане

    Роден на 2 март 1926 г. в New York City.[1]

  2. ⁦1945–1956⁩
    ⁦1945–1956⁩
    Следване в Columbia University

    Получава B.A. по математика и Ph.D. по политическа икономия в Columbia University.

  3. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩
    Частният семинар на Mises в NYU

    През 1949 г., след прочита на „Human Action“ на Mises, започва редовно да посещава частния семинар в NYU; активен до 70-те години на XX век. bio_de посочва 50-те години като ключов период.[1]

  4. ⁦1950–1962⁩
    ⁦1950–1962⁩
    Senior Analyst във William Volker Fund

    През 1950-те години до 1962 г. като „senior analyst“ с изследователска стипендия от William Volker Fund: финансовата основа за ранните основни трудове на Rothbard.[1]

  5. 1953
    1953
    Брак с JoAnn Schumacher

    През 1953 г. в New York City се жени за JoAnn Beatrice Schumacher; тя остава негова спътница в живота до смъртта на Rothbard през 1995 г.[8]

  6. 1956
    1956
    Ph.D. в Columbia („The Panic of 1819“)

    Защитава докторат през 1956 г. с дисертацията „The Panic of 1819“ в Columbia University. Работата беше забавяна с години: Arthur Burns я отхвърли; едва след като Burns напусна факултета на Columbia, за да оглави Eisenhowers Council of Economic Advisers, тя беше приета под ръководството на Joseph Dorfman.[1]

  7. 1962
    1962
    „Man, Economy and State“

    Излизане на двутомния ранен труд „Man, Economy and State“, в който Rothbard задълбочи подходите на Mises в теорията на парите, теорията на монопола, както и теорията на капитала и на лихвата.[1]

  8. 1963
    1963
    „America’s Great Depression“

    Излизане на „America’s Great Depression“. Rothbard изложи как инфлационирането на „златните 20-те години“ доведе до борсовия крах от 1929 г., и оспори кейнсианската интерпретация.[1]

  9. 1964
    1964
    „What Has Government Done to Our Money?“

    Памфлетен текст върху историята на парите и държавната намеса в паричната система; един от най-влиятелните апели в защита на златния стандарт от втората половина на XX век.[1]

  10. ⁦1966–1986⁩
    ⁦1966–1986⁩
    Професура в Brooklyn Polytechnic Institute

    Професор в Brooklyn Polytechnic Institute от 1966 до 1986 г.[1]

  11. 1973
    1973
    „For a New Liberty“

    Основен труд като либертарианска програмна книга; очертава систематичен анархокапиталистически обществен ред.[1]

  12. 1976
    1976
    Съосновател на Center for Libertarian Studies– приблизително

    Съосновател на Center for Libertarian Studies, либертарианска организация за изследвания и лекции.[6]

  13. 1977
    1977
    Съосновател на Cato Institute

    Съосновател на Cato Institute заедно с Charles Koch и Edward Crane; по-късно скъсване с Cato Institute. През същата година основаване на „Journal of Libertarian Studies“.[1]

  14. 1982
    1982
    Съосноваване на Ludwig von Mises Institute

    Съосновател на Ludwig von Mises Institute в Auburn, Alabama; като Academic Vice-President централна академична фигура на института до смъртта си.[1]

  15. 1982
    1982
    „The Ethics of Liberty“

    Систематично обосноваване на естественоправния либертарианизъм.[1]

  16. ⁦1986–1995⁩
    ⁦1986–1995⁩
    Професура в University of Nevada, Las Vegas

    Професор в University of Nevada в Las Vegas от 1986 до 1995 г.[1]

  17. 1995
    1995
    „An Austrian Perspective on the History of Economic Thought“

    Издаване на двутомния труд по история на икономическите учения, който представя обстойна история на икономическата теория от гледната точка на Austrians.[1]

  18. 1995
    1995
    Смърт

    Починал на 7 януари 1995 г. в New York City.[1]

Връзки

Влияния

Повлиян от · 4
  1. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Смятан е за може би най-значимия ученик на Mises в Новия свят; Rothbard задълбочава подходите на своя учител особено в теорията на парите, теорията на монопола, както и в теорията на капитала и лихвата.[1]

  2. ⁦1956–1956⁩
    ⁦1956–1956⁩
    Joseph Dorfman⁦(1904–1991)⁩ · US-Wirtschaftsgeschichte

    Научен ръководител в Columbia University: след преминаването на Burns в Council of Economic Advisers при Eisenhower дисертацията „The Panic of 1819“ е приета през 1956 г. под ръководството на Joseph Dorfman.[1]

  3. —
    —
    Arthur Burns⁦(1904–1987)⁩ · NBER / US-Notenbank

    Първоначален научен ръководител в Columbia, в продължение на години отхвърляше дисертацията „The Panic of 1819“; познат на семейството на Rothbard. Едва след преминаването на Burns в Council of Economic Advisers на Eisenhower (1953 г.) докторантурата можа да бъде завършена.

  4. —
    —
    Milton Friedman⁦(1912–2006)⁩ · Chicago School

    Интелектуален полюс срещу Milton Friedman: Rothbard като радикално-либертариански австрийски противовес на монетаристката Chicago School, с многобройни публични спорове за паричната, централнобанковата и конюнктурната политика.[1]

Повлия върху · 3
  1. ⁦1986–1995⁩
    ⁦1986–1995⁩

    Hoppe заминава за обучение в САЩ и става дългогодишен ученик на Murray N. Rothbard; накрая поема неговата катедра в University of Nevada, Las Vegas.[2]

  2. —
    —
    Samuel Edward Konkin III⁦(1947–2004)⁩ · US-Agorismus

    Samuel Edward Konkin III wird in der Wikipedia-EN-Infobox als „notable student" Rothbards aufgeführt; sein Agorismus baut explizit auf Rothbards anarchokapitalistischem Ansatz auf.[3]

  3. —
    —
    Walter Block⁦(1941–жив)⁩ · Wiener Schule (zeitgenoessisch)

    Walter Block wird in der Wikipedia-EN-Infobox als „notable student" Rothbards geführt; sein Werk steht ausdruecklich in der Rothbard-Tradition.[5]

Частен семинар, колеги, Mont Pèlerin · 7
  1. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Участник в частния семинар на Mises в NYU от 1949 г. до края на 50-те години на XX век, с активност до 70-те години.[1]

  2. ⁦1950–1962⁩
    ⁦1950–1962⁩
    William Volker Fund · US-Libertarismus (Förderfonds)

    William Volker Fund förderte Rothbard über zehn Jahre als Senior Analyst und Stipendiat – die finanzielle Basis seiner frühen Hauptwerke.[1]

  3. ⁦1977–1981⁩
    ⁦1977–1981⁩
    Charles Koch⁦(1935–жив)⁩ · US-Libertarismus

    Заедно с Charles Koch и Edward Crane съосновател на Cato Institute през 1977 г.; разрив през 1981 г.[6]

  4. ⁦1977–1981⁩
    ⁦1977–1981⁩
    Edward H. Crane⁦(1944–2026)⁩ · US-Libertarismus (Cato)

    Съосновател на Cato Institute през 1977 г. заедно с Edward Crane и Charles Koch; разрив през 1981 г. (Rothbard е отстранен от управителния съвет).[7]

  5. 1980
    1980

    Garrison war über Jahrzehnte Adjunct Scholar am Mises Institute und teilte mit Rothbard die Verteidigung der Mises-Hayek-Konjunkturtheorie.

  6. ⁦1982–1995⁩
    ⁦1982–1995⁩
    Llewellyn H. Rockwell jr.⁦(1944–жив)⁩ · Wiener Schule / Mises Institute

    Mit Lew Rockwell Mitbegründer des Ludwig von Mises Institute (Auburn, Alabama) 1982; Rockwell wird in mises.org/profile als „Institutsgründer" und akademischer Weggefaehrte Rothbards bis zu dessen Tod geführt.[1]

  7. ⁦1986–1995⁩
    ⁦1986–1995⁩

    От 1986 г. Hoppe и Rothbard работят заедно в University of Nevada, Las Vegas; след смъртта на Rothbard през 1995 г. Hoppe поема неговата катедра.

Murray N. Rothbard в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ29 препратки · 4 източника
  • [6]Hawley 2016: Right-Wing Critics of American Conservatism, S. 129, 164 · 2×
  • [7]Hawley 2016: Right-Wing Critics of American Conservatism, S. 129, 164, 166
Топография

Места на дейност

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1960-те
1962
Man, Economy, and State е систематичният трактат на Murray N. Rothbard върху икономическата теория. Изграждайки от аксиомата на действието и две спомагателни постановки, Rothbard извежда стъпка по стъпка целия корпус на икономиката, преминавайки от икономиката на Робинзон Крузо и натуралната размяна към непряката размяна, ценообразуването на потребителските блага, една интегрирана теория на производството, капитала и лихвата, ценообразуването на факторите и предприемачеството. Той издига чиста теория на лихвата, основана на времевото предпочитание, синтезирана с теорията на рентата на Frank Fetter, отхвърля преобладаващата краткосрочна теория на фирмата и изтъква, че монополна цена може да възникне само от държавно дадена привилегия. Заключителните глави прилагат праксеологическия анализ върху принудителната намеса: ценови контрол, данъчно облагане, инфлация, стопански цикли и държавни разходи. Книгата включва предговора на Rothbard, обширен апарат от бележки под линия и пълна библиография.
ОригиналАнглийски
Други издания
  • Mensch, Wirtschaft und Staat2019
    ОригиналНемски
The Case for a 100 Percent Gold Dollar
ОригиналАнглийски
The Panic of 1819: Reactions and Policies
ОригиналАнглийски
1963
В тази кратка монография, публикувана за пръв път през 1963 г., Murray N. Rothbard обяснява произхода и функцията на парите и последиците от държавния контрол над тях. Първата част извежда парите от свободния пазар: като най-търгуемата стока, избрана чрез косвена размяна, разменяна по тегло, с частно сечене на монети и складиране при пълно резервиране. Rothbard твърди, че всяко количество пари е достатъчно и че инфлацията, определена като парични заместители, неподкрепени с метален запас, само преразпределя богатство. Втората част проследява как държавата завзема монетния двор, обезценява монетата, използва закона на Gresham, учредява централни банки и накрая изоставя златния стандарт. Трета част, добавена през 1974 г., разказва паричния разпад на Запада в девет фази, от класическия златен стандарт до плаващите фиатни валути след 1973 г.
ОригиналАнглийски
Други издания
1965
Left and Right: A Journal of Libertarian Thought, 1965–1968 [Hg.]
ОригиналАнглийски
1969
Economic Depression: Causes and Cures
ОригиналАнглийски
The Libertarian Forum, 1969–1984 [Hg.]
ОригиналАнглийски
1970-те
1970
Power and Market анализира със средствата на праксеологическата икономика въздействията на държавните намеси в пазара и обществото. Murray N. Rothbard отнася всяка форма на намеса към три типа: автистична, бинарна и триангуларна намеса, и за всяка показва, че тя намалява ползата на участниците и погрешно насочва ресурсите. В първата глава той изтъква, че дори отбранителните и правните услуги биха могли да се предоставят пазарно, така че държавата да е излишна. Средните глави разглеждат ценовите контроли, монополните привилегии (лицензи, мита, патенти, закони за консервиране), разпределението и въздействието на данъците, както и държавните разходи. Предпоследната глава критикува антипазарните етики (равенство, сигурност, милосърдие чрез принуда) като отчасти противоречиви. Трудът, написан първоначално като заключителна част на Man, Economy, and State, излиза за първи път през 1970 г.
ОригиналАнглийски
1972
A New History of Leviathan [ed. with Ronald Radosh]
ОригиналАнглийски
Есето на Murray N. Rothbard изтъква, че образованието е индивидуален, доживотен процес на самоизграждане и че държавната принуда за обучение противоречи на тази негова същност. Тъй като хората се различават силно по дарби, темпо и интереси, индивидуалното обучение от родителите е идеалът, докато наложеното от държавата еднообразно обучение пресова всички деца в единна форма. Първата част разгръща тази индивидуалистична теория на образованието и основния въпрос дали родителите, или държавата разполагат с детето. Втората и третата част предлагат историческо изложение на училищната принуда: от Реформацията (Luther, Calvin) през Прусия, Франция и Англия до фашизма, националсоциализма и комунизма, както и развитието в САЩ от Нова Англия до „progressive education“. Rothbard се опира на Spencer, Isabel Paterson и Ludwig von Mises и тълкува държавното училищно образование като средство за уеднаквяване и възпитание в послушание.
ОригиналАнглийски
СТАТИИ · 173 ЗАВЕДЕНИ

Студии, рецензии, доклади

1940-те
1949
Our Future [Rezension zu George Orwell, Nineteen Eighty-Four]
ОригиналАнглийски
1950-те
1951
Mises’s Human Action: Comment
ОригиналАнглийски
Praxeology: Reply to Mr. Schuller
ОригиналАнглийски
1956
Toward a Reconstruction of Utility and Welfare Economics
ОригиналАнглийски
1957
Catholicism, Protestantism, and Capitalism
ОригиналАнглийски
Huntington on Conservatism: A Comment
ОригиналАнглийски
In Defense of “Extreme Apriorism”
ОригиналАнглийски
Letter to Ayn Rand (3. Oktober 1957)
ОригиналАнглийски
The Single Tax: Economic and Moral Implications
ОригиналАнглийски
1958
A Note on Burke’s Vindication of Natural Society
ОригиналАнглийски
APA
Chicago
Немски исторически стил