Marianne von Herzfeld

Marianne von Herzfeld идва на бял свят на 1 март 1893 г. във Виена като дъщеря на еврейския юрист Edmund von Herzfeld (1857–1901) и на Ida Herzfeld, родена Stern (семейство Pappenheim). Бащата умира, когато тя е на осем години. Семейството принадлежи към еврейската едра буржоазия на Виена. От зимния семестър 1913/14 г. Herzfeld следва история във Философския факултет на Виенския университет, по-специално при Alfons Dopsch и Alfred Francis Pribram. През 1917 г. тя защитава докторат с дисертацията „Zur Orienthandelspolitik Österreichs unter Maria Theresia in der Zeit von 1740–1771“ (Към политиката на Австрия в търговията с Изтока при Мария Терезия в периода 1740–1771); трудът излиза през 1919 г. в „Archiv für österreichische Geschichte“ (Архив за австрийска история). Изследването за левантийската политика на терезианска Австрия, статута на свободно пристанище на Триест и меркантилистките стратегии срещу френската и английската конкуренция ѝ донася вниманието на Ludwig von Mises. През 20-те години на XX век тя е приета в семинара на Mises, който заседава на всеки две седмици в кабинета му във Виенската търговска камара. Самият Mises удостоверява в своите „Erinnerungen“ (Спомени) точното ѝ разбиране за взаимодействието между пари, външна търговия и дълг. Успоредно с това тя работи за Съюза на австрийските банки и банкери и така остава в обмен с други участници в семинара като Helene Lieser, Stephanie Braun, Ilse Mintz и Gertrude Lovasy. След „Аншлуса“ от 1938 г. Herzfeld е арестувана от австрийските националсоциалисти по фалшиво подозрение и задържана при тежки условия. В затворническия лазарет идва заповедта за освобождаване при условие да напусне страната. Седмица след освобождаването ѝ умира майка ѝ, на 24 юни 1938 г. Herzfeld емигрира при роднината си, хирургичката Gertrude Herzfeld, в Единбург. В Шотландия тя отначало работи под ръководството на Miss Looker по изграждането на жилища за военни работнички, след това като секретарка и управителка (warden) на Darroch House в рамките на Единбургските общежития за студентки. Истинската си втора кариера тя намира след пенсионирането през 1959 г. като преводачка. Заедно с Catherine A. M. Sym и под патронажа на W. H. Bruford тя издава през 1957 г. при Edinburgh University Press „Letters from Goethe“ (Писма от Гьоте), подборка от 595 писма от над 13 000 писма на Гьоте. През 1961 г. следва английският превод на „Icons“ (Икони) на Konrad Onasch при Faber and Faber, редактиран от David Talbot Rice. Тя умира на 27 юли 1976 г. в жилището си на 8 Montpelier, Единбург.