FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 03 · № 003

Ludwig von Mises

Произведения
75
Статии
307
Поколение
3.
Портрет на Ludwig von MisesПортрет на Ludwig von Mises: Ludwig von Mises, Studio-Portrait des Mises Institute (1960)Портрет на Ludwig von Mises: Mises-Portrait (koloriert, hochskaliert) (2023)
FOL. 03 · N° 003 · Ludwig von Mises
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Ludwig von Mises, чийто прапрадядо е въздигнат от император Franz Josef в наследствено дворянство, произхожда от семейство на асимилирани евреи и е роден през 1881 г. в галицийския Lemberg (днес Lviv). Ludwig посещава Академическата гимназия, следва право и през 1909 г., след кратко време като стажант-юрист, започва професионалния си път във Виенската търговска камара. Във формалната позиция на обикновен служител в секретариата на камарата, в която остава през следващите 35 години, той на практика се превръща в един от меродавните икономисти на страната. Под влиянието на Carl Menger и Eugen von Böhm-Bawerk Ludwig von Mises още в млади години се обръща към идеите на Австрийската школа и още през 1912 г. се хабилитира със своята Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel (Теория на парите и платежните средства). Мащабните икономически теми, с които се занимава впоследствие, »са били предимно проблеми, по отношение на които той смятал господстващото мнение за погрешно« (Hayek, в: Mises 1978, XII). Mises почти не скрива, че за немалко представители на своята област изпитва само презрение. С Human Action (1949), английската преработка на основния му труд Nationalökonomie (Народно стопанство, 1940), той постепенно постига дългоочаквания успех. Както в тези, така и в по-ранните си и в още по-късно последвалите трудове Mises неизменно се проявява като проницателен наблюдател и неподкупен мислител. Някои развития той предусеща далеч напред като логично предвидими последици, например световната икономическа криза в края на 20-те години. Поради радикално либералната си позиция той отхвърля държавните намеси в стопанския процес и през целия си живот пише решително срещу самонадеяността на етатистите. От анархизма обаче ясно се разграничава. От своите противници, които винаги са в мнозинство, Mises е определян като упорит, нетърпим и екстремистки настроен. Неговите ученици подчертават интелектуалната откритост и широта, която преобладава в неговия частен семинар. В истинността на тезите си и в смислеността на работата си, която през целия му живот не му донася нито богатство, нито академични почести, той обаче остава неизменно убеден.
Метаданни
29. September 1881
в Lemberg
10. Oktober 1973
в New York
3. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. 1881
    1881
    Раждане

    Роден на 29 септември 1881 г. в галицийския Лемберг (днес Лвов). Произхожда от семейство на асимилирани евреи; неговият прапрадядо е бил издигнат от император Franz Josef в наследствено дворянско съсловие.[3]

  2. ⁦1892–1900⁩
    ⁦1892–1900⁩
    Akademisches Gymnasium

    Посещава Akademisches Gymnasium.

  3. ⁦1900–1906⁩
    ⁦1900–1906⁩
    Следване по право

    Следва право (във Виенския университет).

  4. ⁦1902–1903⁩
    ⁦1902–1903⁩
    Военна служба като едногодишен доброволец– приблизително

    Военна служба като едногодишен доброволец през 1902/1903 г.[18]

  5. 1906
    1906
    Адвокатски сътрудник (Konzipient)– изведено

    Кратко време работи като адвокатски сътрудник (Konzipient), преди да започне професионалната си кариера в Търговската камара.

  6. 1906
    1906
    Докторат Dr. iuris

    Докторат по право (Dr. iuris) от Виенския университет през февруари 1906 г.[2]

  7. ⁦1909–1934⁩
    ⁦1909–1934⁩
    Виенска търговска камара

    Започва професионалната си кариера през 1909 г. във Виенската търговска камара като служител в секретариата на камарата и фактически се превръща там в един от водещите икономисти на страната. Дейността приключва през 1934 г. с прехода към катедрата в IHEI в Женева.

  8. 1912
    1912
    „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“

    Излизане на хабилитационния труд „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (Теория на парите и платежните средства).[3]

  9. 1913
    1913
    Хабилитация във Виенския университет

    Хабилитира се през 1913 г. във Виенския университет с труда си „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (Теория на парите и платежните средства), издаден през 1912 г. Още в млади години, под влиянието на Carl Menger и Eugen von Böhm-Bawerk, се насочва към идеите на Австрийската школа.

  10. 1918
    1918
    Извънреден професор във Виенския университет

    От 1918 г. като извънреден професор във Виенския университет (частна доцентура, не редовна катедра).[18]

  11. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Частен семинар на Mises

    През 20-те години на XX век основава прочутия си частен семинар в служебния си кабинет в Търговската камара; място за срещи на Hayek, Machlup, Haberler, Morgenstern, Felix Kaufmann, Karl Menger и много други. Съществува до емиграцията през 1934 г.[3]

  12. 1922
    1922
    „Die Gemeinwirtschaft“ (Socialism)

    Излизане на „Die Gemeinwirtschaft. Untersuchungen über den Sozialismus“ (Общественото стопанство. Изследвания върху социализма, 1922 г.): систематичната критика на Mises срещу социализма с аргумента за невъзможността на икономическата калкулация при социализма.[3]

  13. 1927
    1927
    Съосновател на Австрийския институт за изследване на конюнктурата

    През 1927 г. основава заедно с Friedrich August von Hayek Австрийския институт за изследване на конюнктурата (днес WIFO).[20]

  14. 1929
    1929
    Предсказване на Голямата депресия– изведено

    Някои развития Mises предусеща далеч предварително като логически предвидими последици, така например Голямата депресия в края на 20-те години.

  15. ⁦1934–1940⁩
    ⁦1934–1940⁩
    Катедра в IHEI, Женева

    През 1934 г. напуска Виена и поема катедра в Institut universitaire de hautes études internationales (IHEI) в Женева, където преподава до 1940 г.[21]

  16. 1938
    1938
    Брак с Margit Sereny-Herzfeld

    През 1938 г. в Женева се жени за вдовицата Margit Sereny-Herzfeld, бивша актриса. По-късно Margit von Mises ще публикува мемоарите си „My Years with Ludwig von Mises“ (1976).[21]

  17. 1940
    1940
    „Nationalökonomie“

    Излизане на основния му труд на немски език „Nationalökonomie. Theorie des Handelns und Wirtschaftens“ (Национална икономия. Теория на действието и стопанисването) в Женева през 1940 г. (издателство Editions Union): предходната форма на Human Action (1949).

  18. 1940
    1940
    Емиграция в САЩ

    През 1940 г. емигрира със съпругата си Margit през Франция, Испания и Португалия в САЩ и се установява в New York.[3]

  19. ⁦1945–1969⁩
    ⁦1945–1969⁩
    Visiting Professor в New York University

    От 1945 г. до пенсионирането си през 1969 г. работи като Visiting Professor в New York University (Graduate School of Business): позицията се финансира не от университета, а от частни меценати (William Volker Fund).[3]

  20. 1947
    1947
    Съосновател на Mont Pèlerin Society

    През 1947 г. е сред учредителите на Mont Pèlerin Society по покана на Friedrich August von Hayek.[15]

  21. 1949
    1949
    „Human Action“

    С „Human Action“ (1949), английската преработка на основния му труд „Nationalökonomie“ (1940), той постепенно постига дългоочаквания успех.[3]

  22. 1962
    1962
    Австрийски почетен знак за наука и изкуство

    През 1962 г. Mises получава Австрийския почетен знак за наука и изкуство.[22]

  23. 1973
    1973
    Смърт

    Умира на 10 октомври 1973 г. в New York.

Връзки

Влияния

Повлиян от · 3
  1. ⁦1900–1906⁩
    ⁦1900–1906⁩

    Учи при Eugen von Böhm-Bawerk и участва в неговия семинар във Виенския университет; заедно с Menger един от определящите преподаватели за обръщането на Mises към Австрийската школа.[3]

  2. ⁦1903–1906⁩
    ⁦1903–1906⁩

    Wieser wird in der Wikipedia-EN-Influences-Box von Mises gelistet; Mises hatte zu Wieser ein distanzierteres Verhältnis als zu Böhm-Bawerk.

  3. 1913
    1913

    Philippovich war 1913 als Lehrstuhlinhaber für Politische Ökonomie der formelle Habilitationsbetreuer Mises' an der Universität Wien (Aufgabenhinweis aus Pipeline-Briefing).

Повлия върху · 11
  1. ⁦1918–1925⁩
    ⁦1918–1925⁩

    Следва в университета във Виена, между другото при Ludwig von Mises; по-късно редовно участие в частния семинар на Mises.[3]

  2. ⁦1920–1920⁩
    ⁦1920–1920⁩

    Участничка в частния семинар и член на по-тесния кръг на Mises във Виена.[23]

  3. ⁦1921–1921⁩
    ⁦1921–1921⁩

    През 1921 г. защитава докторат като една от първите жени по държавни науки във Виенския университет; дисертацията „Die Anweisungstheorie des Geldes“ е ръководена от Ludwig von Mises.[25]

  4. ⁦1922–1931⁩
    ⁦1922–1931⁩

    Беше отклонен от социалистическите си симпатии чрез четенето на „Die Gemeinwirtschaft“ (1922) от Ludwig von Mises, която съдържаше доказателството за невъзможността на икономическата калкулация в социалистическата общност. Доста скоро Mises разпозна таланта на Hayek и го покани в частния си семинар.[5]

  5. ⁦1923–1934⁩
    ⁦1923–1934⁩

    Machlup беше постоянен участник в частния семинар на Mises и интелектуален ученик от виенския кръг.[3]

  6. ⁦1949–1955⁩
    ⁦1949–1955⁩

    Преведе многобройни съчинения на Mises от немски на английски и така допринесе съществено за разпространението на австрийската теория за парите и стопанския цикъл в англоезичното пространство.[6]

  7. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Смятан е за може би най-значимия ученик на Mises в Новия свят; Rothbard задълбочава подходите на своя учител особено в теорията на парите, теорията на монопола, както и в теорията на капитала и лихвата.[7]

  8. ⁦1957–1957⁩
    ⁦1957–1957⁩

    Защитава докторат при Mises в NYU и там става негов наследник като най-важния представител на австрийската традиция в САЩ.[8]

  9. —
    —
    Henry Hazlitt⁦(1894–1993)⁩ · US-Libertarismus

    Hazlitt беше журналистически привърженик на Mises в САЩ, уреди позицията в NYU чрез William Volker Fund и действаше като посредник между Mises и по-широката американска общественост.[3]

  10. —
    —
    Gustav von Schmoller⁦(1838–1917)⁩ · Jüngere Historische Schule

    Методологически антипод от Methodenstreit; с „Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel“ (1912) Mises продължи непряко спора на австрийската срещу по-младата Историческа школа.

  11. —
    —
    John Maynard Keynes⁦(1883–1946)⁩ · Cambridge School

    През целия си живот Keynes е най-важният интелектуален опонент на Mises в теорията на парите и теорията на стопанския цикъл; Mises отхвърля радикално държавно-интервенционистките подходи.[3]

Частен семинар, колеги, Mont Pèlerin · 28
  1. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Schwiedland беше участник в частния семинар на Mises във Виена.

  2. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Редовен участник в частния семинар на Mises във Виена.[10]

  3. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Kaufmann беше участник в частния семинар на Mises във Виена.[3]

  4. ⁦1920–1938⁩
    ⁦1920–1938⁩

    Участничка в частния семинар на Ludwig von Mises във Виена; постоянен член на Икономическото дружество до изключването през 1938 г.[24]

  5. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Schlesinger war Teilnehmer am Mises-Privatseminar (Wikipedia EN).

  6. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Illy war ständiger Teilnehmer am Mises-Privatseminar (bio_de bestätigt).

  7. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Lionel Robbins⁦(1898–1984)⁩ · LSE

    Robbins за известно време е участник в частния семинар; по-късно важен мост на виенския кръг към LSE.[3]

  8. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    alfred-schutz

    Alfred Schütz (феноменолог, свързващо звено с школата на Husserl) беше постоянен участник в частния семинар на Mises.[3]

  9. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    erich-voegelin

    Eric Voegelin (политолог и философ) е участник в частния семинар.[3]

  10. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩
    Karl Menger jr.⁦(1902–1985)⁩ · Wiener Kreis (Mathematik)

    Karl Menger jr. (математик, син на Carl Menger) е участник в частния семинар на Mises.[3]

  11. ⁦1920–1930⁩
    ⁦1920–1930⁩

    Mises' Privatseminar-Liste (mises.org Hayek Centenary) führt Rosenstein-Rodan unter den regelmäßigen Teilnehmern; aktiv bis zur Übersiedlung nach Großbritannien 1930.[11]

  12. ⁦1920–1934⁩
    ⁦1920–1934⁩

    Участничка в частния семинар на Ludwig von Mises във Виенската търговска камара, заедно с Hayek, Haberler, Morgenstern и други.[27]

  13. ⁦1922–1934⁩
    ⁦1922–1934⁩

    Дългогодишен участник в частния семинар на Mises във Виена; един от малцината хабилитирани в кръга на австрийската школа.[1]

  14. ⁦1922–1923⁩
    ⁦1922–1923⁩

    Сподвижник на Ludwig von Mises в стабилизирането на австрийската валута; двамата заедно повлияват на канцлера Ignaz Seipel, така че инфлационната и дефицитната политика приключва.[16]

  15. 1927
    1927

    Заедно с Mises основа Австрийския институт за изследване на стопанската конюнктура, в който Hayek от 1927 г. извършваше „усърдна пионерска работа върху икономическата основа“.

  16. ⁦1928–1938⁩
    ⁦1928–1938⁩

    След назначаването си в Института за изследване на стопанската конюнктура Schiff работи като редактор във вестник и редовно посещава частния семинар на Mises във Виена.[13]

  17. ⁦1928–1936⁩
    ⁦1928–1936⁩

    Haberler участваше редовно в частния семинар на Mises във Виена.[3]

  18. ⁦1929–1938⁩
    ⁦1929–1938⁩

    Участник в частния семинар на Mises във Виена като член на тесния кръг на австрийската школа.[3]

  19. ⁦1930–1933⁩
    ⁦1930–1933⁩

    Lachmann nahm laut Pipeline-Briefing als jüngeres Mitglied am Mises-Privatseminar teil; vor seiner Emigration nach London 1933.

  20. 1947
    1947
    Frank Knight⁦(1885–1972)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  21. ⁦1947–1931⁩
    ⁦1947–1931⁩

    През 1947 г. събра при Vevey на Женевското езеро 39 неколективистки мислители от цял свят, сред тях Ludwig von Mises, за основаването на Mont Pèlerin Society.[5]

  22. ⁦1947–1934⁩
    ⁦1947–1934⁩

    Участваше редовно в частния семинар на Mises, наред с търговската си дейност в родителската фабрика за картон.[3]

  23. 1947
    1947
    George Stigler⁦(1911–1991)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.; Stigler по-късно президент на MPS.

  24. 1947
    1947
    Milton Friedman⁦(1912–2006)⁩ · Chicago School

    И двамата са членове основатели на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  25. 1947
    1947
    Wilhelm Röpke⁦(1899–1966)⁩ · Ordoliberalismus

    И двамата са членове-учредители на Mont Pèlerin Society през 1947 г.

  26. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Teilnehmer am Mises-Privatseminar in New York 1949–1959 (NYU-Phase) – direkter Anschluss an die Wiener Privatseminar-Tradition über Mises.[17]

  27. ⁦1949–1959⁩
    ⁦1949–1959⁩

    Участник в частния семинар на Mises в NYU от 1949 г. до края на 50-те години на XX век, с активност до 70-те години.[7]

  28. —
    —

    През 1957 г. Kauder определя Mises като „най-верния ученик“ на Menger; той поддържа приятелски контакт с него и определя онтологичния му подход като мерило за австрийската теория.[14]

Ludwig von Mises в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ55 препратки · 6 източника
Топография

Места на дейност

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1900-те
1902
Публикуваната през 1902 г. като виенска държавно-научна дисертация работа проследява развитието на отношението между земевладелци и селяни в Галиция от присъединяването на земята към Австрия при първото разделяне на Полша (1772) до освобождаването от поземлените тежести (1848). Mises най-напред реконструира селския ред на полска Галиция (поданство, поземлено господарство, права на владение, ангарийни задължения) и противопоставя бездействието на полската държава на намесващата се австрийска. Ядрото образува изложението на терезианските и йозефинските реформи, премахването на крепостничеството, патентите за робота и провалилата се данъчна и поземлено-уредителна регулация от 1789 г., последвани от реакцията в следйозефинско време. Подробно се разглеждат селският бунт от 1846 г. и накрая разпоредената през 1848 г. отмяна на всички робота. Изследването се опира навсякъде на архивни документи и съвременно законодателство; в заключителното разглеждане Mises тълкува освобождението на селяните не от позицията на естественото право, а като последица от един станал несъвместим с нарастването на населението стопански ред.
ОригиналНемски
1910-те
1914
Die Störungen im Wirtschaftsleben der österreichisch ungarischen Monarchie
ОригиналНемски
1919
Nation, Staat und Wirtschaft
ОригиналНемски
Други издания
1920-те
1923
В тази завършена през 1923 г. статия Ludwig Mises изследва парично-теоретичната страна на валутната стабилизация, изхождайки от хиперинфлацията в Германския райх и в Австрия след Първата световна война. Централната теза: напредващото обезценяване на парите никога не е неизбежен резултат от икономическото положение, а винаги последица от инфлационистка политика, а именно от покриването на държавните разходи чрез емисия на банкноти. Mises описва възможния срив на една книжна валута, изисква като първо условие за реформа спирането на печатницата за банкноти и завръщането към златото и привежда доводи срещу теорията на платежния баланс, както и срещу представата, че валутният контрол може да спре упадъка. Той разглежда довода за условния инфлационизъм, репарационните плащания от Версайския договор и очертава основните черти на една нова, обвързана със златото парична уредба. В подкрепа привлича исторически случаи, американската continental currency (1781) и френските mandats territoriaux (1796). В заключение тълкува инфлационизма като идеологически проблем, свързан с етатизма и социализма.
ОригиналНемски
1924
Theorie des Geldes und der Umlaufsmittel (2., neubearbeitete Auflage)
ОригиналНемски
Други издания
1927
Liberalismus
ОригиналНемски
Други издания
1928
Geldwertstabilisierung und Konjunkturpolitik
ОригиналНемски
1929
Сборникът събира шест стопанско-политически студии на Ludwig von Mises, излезли през 1929 г. под заглавието «Kritik des Interventionismus» (Критика на интервенционизма). Mises се аргументира, че между частната собственост и общата собственост върху средствата за производство няма траен трети път: изолираната държавна намеса в цени, заплати и производство винаги не постига преследваната от своите създатели цел и закономерно тласка или към премахването на намесите, или към социализма. Текстовете се разправят критично с немската историческа школа, с катедрения социализъм (Schmoller, Brentano), с теорията на заплатите на синдикатите, със Sombart, както и с тезата на Schmalenbach за «обвързаното стопанство». Заключителните части разглеждат теорията на ценовите такси и одържавяването на кредитното дело.
ОригиналНемски
Други издания
1930-те
1931
Die Ursachen der Wirtschaftskrise
ОригиналНемски
Probleme der Wertlehre Die psychologischen Wurzeln des Widerstandes gegen die
ОригиналНемски
СТАТИИ · 307 ЗАВЕДЕНИ

Студии, рецензии, доклади

1900-те
1904
Zur Frage der Altersversorgung der Arbeiter
ОригиналНемски
1905
Zur Geschichte der österreichischen Fabriksgesetzgebung
ОригиналНемски
1907
Die wirtschaftspolitischen Motive der österreichischen Valutaregulierung
ОригиналНемски
1908
Сборна рецензия на Ludwig von Mises върху по-новата литература по парично и банково дело, публикувана около 1908 г. в едно икономическо списание. Mises представя и оценява 41 заглавия на немски, английски и френски език, подредени по тематични области: най-напред две труда по теория на парите (историята на догмите за теориите за стойността на парите от Hoffmann, преустройството на количествената теория от Kemmerer), след това съчинения за немския паричен пазар и за Райхсбанк, за австрийския и швейцарския банков въпрос, както и монографии по отделни въпроси като паричната система на Люксембург и френските колониални банки. Многократно той проверява състоятелността на теориите за стойността на парите и за валутата, отдава дължимото на богатството на материала и на методиката, и се разграничава от доктрината на златния стандарт и от инфлационистките предложения. Държавната теория за парите на Knapp и въпросът за плащанията в брой минават като отправни точки през цялата рецензия.
ОригиналНемски
1909
Ludwig von Mises изследва дали Австро-Унгария трябва формално да възстанови плащанията в брой, тоест законовото задължение на Австро-унгарската банка да изкупува своите банкноти в злато. Неговата централна теза: икономически златната валута отдавна съществува, тъй като от 1896 г. банката по всяко време доброволно предоставя злато и деноминирани в злато девизи и поддържа валутните курсове между златните точки стабилни. Едно законово уреждане само би признало правно това състояние, без да промени нищо в политиката на банката. Mises опровергава господстващото мнение, че ниският виенски сконтов процент почива на суспендирането на плащанията в брой, и го отдава на липсата на краткосрочна задлъжнялост към чужбина и на слабата вътрешна инвестиционна дейност. Той критично разглежда Държавната теория на парите на Georg Friedrich Knapp и накрая се спира на банковия спор с Унгария. Разделената на осем раздела работа е публикувана в Schmollers Jahrbuch и е завършена в края на 1908 г.
ОригиналНемски
The Foreign Exchange Policy of the Austro-Hungarian Bank
ОригиналАнглийски
1910-те
1910
La Reforme financiere en Autriche
ОригиналФренски
Neue Literatur über Geld- und Bankwesen
ОригиналНемски
Ludwig von Mises отговаря на възражението на Walther Federn и защитава своята теза, че Австро-унгарската банка по всяко време предоставя на пазара девизи по курс под горната златна точка, тоест фактически плаща в брой в девизи. Твърдението на Federn, че банката временно отказва предоставянето на девизи на арбитражистите на лихвения процент, Mises отхвърля като противоречащо на фактите: единственото защитно средство на банката срещу изтичането на злато е повишаването на сконтовия процент. Аргументацията е емпирична въз основа на движенията на курса на девизата германски банкови центрове от 1896 г., анексионната криза от 1908/09 г. и кризата от 1907 г., подкрепена с изказвания на гуверньора von Bilinski и доклади на Виенската борсова камара. Текстът се вписва в съвременния дебат около държавната теория на парите на Knapp и предимствата на една изолирана валута.
ОригиналНемски
1912
Das vierte Privilegium der Österreichisch-Ungarischen Bank
ОригиналНемски
APA
Chicago
Немски исторически стил