FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 01 · № 001

Carl Menger

Произведения
14
Статии
87
Поколение
1.
Портрет на Carl MengerПортрет на Carl Menger: Carl Menger, Portrait der ÖNB (Lichtdruck nach Foto) (1890)Портрет на Carl Menger: Mengers Ehrengrab am Wiener Zentralfriedhof (2014)
FOL. 01 · N° 001 · Carl Menger
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Далеч от метрополията Виена, в неугледното галицийско градче Neu Sandez (днес Nowy Sącz, Полша), в неделя, 23 февруари 1840 г., се ражда Carl Menger като трето от десет деца. Оскъдно запазените биографични сведения разкриват детство, помрачено от тежки нещастия и страдания. Carl губи четирима от братята и сестрите си, а през 1848 г. и баща си. Последиците са лишения и нужда. Той е човек с воля да се налага, понякога свадлив по характер, който не е склонен лесно да отстъпва пред авторитетите. По време на следването си изкарва прехраната си като журналист в Lemberg (днес Lviv), като съосновател на „Wiener Tagblatt“ и като редактор на „Wiener Zeitung“. След публикуването на своите Grundsätze (Основи) Menger се хабилитира през юни 1872 г. по политическа икономия в Виенския университет. Още година по-късно получава извънредна професура. До смъртта си на 26 февруари 1921 г. живее със семейството си в деветия виенски район, заобиколен от библиотека, която накрая наброява 25 000 тома.
Метаданни
23. Februar 1840
26. Februar 1921
в Wien
1. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. 1840
    1840
    Раждане

    Роден на 23 февруари 1840 г. в Нойзандец (Галиция, днес Nowy Sącz, Полша) като трето от десет деца.[1]

  2. 1848
    1848
    Смърт на бащата

    На осемгодишна възраст Menger губи баща си; още преди това са починали четирима от братята и сестрите му. Последиците за семейството са лишения и нужда.

  3. ⁦1859–1860⁩
    ⁦1859–1860⁩
    Следване във Виенския университет

    Започва следване по право и държавни науки във Виенския университет.[1]

  4. ⁦1860–1863⁩
    ⁦1860–1863⁩
    Следване в Университета в Прага

    Продължаване на следването в Университета в Прага от 1860 до 1863 г.[1]

  5. ⁦1860–1867⁩
    ⁦1860–1867⁩
    Следване и журналистика в Лемберг (днес Лвов)– изведено

    По време на следването си Menger си изкарва прехраната като журналист в Лемберг (днес Лвов).

  6. 1867
    1867
    Съосновател на „Wiener Tagblatt“– изведено

    Menger е съосновател на „Wiener Tagblatt“, а по-късно работи като редактор на „Wiener Zeitung“.

  7. 1867
    1867
    Докторат по право (Dr. jur.)

    Защита на докторат по право в Ягелонския университет в Краков.[1]

  8. 1867
    1867
    Журналист в „Lemberger Zeitung“– приблизително

    Работа като редактор на „Lemberger Zeitung“ след защитата на докторат.[1]

  9. 1871
    1871
    „Grundsätze der Volkswirthschaftslehre“ (Основи на учението за народното стопанство)

    Публикуване на „Grundsätze“ („Основи“), основополагащия труд на австрийската школа. Хабилитацията следва непосредствено след това.[1]

  10. 1871
    1871
    Редакционен секретар на „Wiener Zeitung“– приблизително

    Редакционен секретар на „Wiener Zeitung“; наблюдател и пазарен анализатор на Виенската борса.[9]

  11. 1872
    1872
    Хабилитация по политическа икономия

    През юни 1872 г. хабилитация по политическа икономия във Виенския университет.[1]

  12. 1873
    1873
    Извънредна професура

    Само година след хабилитацията си Menger получава извънредна професура във Виенския университет.[1]

  13. ⁦1876–1878⁩
    ⁦1876–1878⁩
    Учител на престолонаследника Rudolf

    Назначен е през 1876 г. за един от учителите на престолонаследника Rudolf; през 1877 и 1878 г. Menger го придружава на учебни пътувания из Европа.[1]

  14. 1879
    1879
    Редовен професор

    Издигнат в редовен професор по политическа икономия във Виенския университет.[1]

  15. 1883
    1883
    „Untersuchungen über die Methode der Sozialwissenschaften“ (Изследвания върху метода на обществените науки)

    Излизане на „Untersuchungen“; повод за Methodenstreit с Gustav Schmoller и германската Историческа школа.[7]

  16. 1900
    1900
    Пожизнен член на Камарата на господарите

    Назначаване за пожизнен член на австрийската Камара на господарите.[1]

  17. 1903
    1903
    Емеритиране

    Предсрочно емеритиране от Виенския университет по здравословни причини.[7]

  18. 1921
    1921
    Смърт

    Умира на 26 февруари 1921 г. във Виена, в 9-и градски район, заобиколен от библиотека, наброяваща около 25 000 тома.[1]

Връзки

Влияния

Повлиян от · 1
  1. 1883
    1883
    Gustav von Schmoller⁦(1838–1917)⁩ · Jüngere Historische Schule

    С „Untersuchungen über die Methode der Sozialwissenschaften“ (Изследвания върху метода на социалните науки, 1883) Menger предизвика Methodenstreit с Schmoller и немската Историческа школа; в отхвърлителната си рецензия Schmoller за първи път подигравателно назова последователите на Menger „австрийска школа“.[1]

Повлия върху · 12
  1. ⁦1876–1878⁩
    ⁦1876–1878⁩
    Rudolf von Habsburg⁦(1858–1889)⁩

    От 1876 г. в продължение на две години Menger преподава политическа икономия и статистика на престолонаследника Rudolf von Habsburg и го придружава по време на пътуванията му.[1]

  2. ⁦1884–1887⁩
    ⁦1884–1887⁩

    През 1884–1887 г. следваше право в университета в Инсбрук, между другото при Carl Menger.

  3. 1885
    1885

    След следването си по право е хабилитиран от Carl Menger.

  4. ⁦1887–1887⁩
    ⁦1887–1887⁩

    Carl Menger през 1887 г. беше научен ръководител на докторантурата на Ernst Seidler von Feuchtenegg за степента Dr. jur. във Виенския университет.[2]

  5. 1887
    1887

    Wilhelm Rosenberg е бил ученик на Carl Menger във Виена.[8]

  6. ⁦1889–1899⁩
    ⁦1889–1899⁩

    Следваше право в университетите в Черновиц и Виена и в биографията си е изрично определен като ученик на Menger.[3]

  7. ⁦1890–1895⁩
    ⁦1890–1895⁩

    От 1890 г. следваше история, правни и икономически науки във Виенския университет и посещаваше лекциите на Carl Menger по политическа икономия; възприе неговото изискване за точно определяне на понятията и причинно изследване.[13]

  8. ⁦1899–1899⁩
    ⁦1899–1899⁩

    „Любим ученик“ и последен хабилитант на Carl Menger; следваше политическа икономия и право във Виенския университет.

  9. 1903
    1903

    Едва прочитът на „Grundsätze“ на Menger предложи на Wieser търсената перспектива, която той в ретроспекция възприемаше като освобождение от „мъката на мисленето“.[4]

  10. ⁦1904–1904⁩
    ⁦1904–1904⁩

    Защити докторат през 1904 г. в Юридическия и държавно-научен факултет на Виенския университет при Carl Menger и Eugen von Philippovich.[6]

  11. —
    —

    Ludassy беше един от най-изтъкнатите ученици в семинара на Carl Menger за дипломирани, вече практикуващи и интересуващи се от политическа икономия.

  12. —
    —

    Wikipedia DE bestätigt: Landesberger gehörte zur Österreichischen Schule und war Schüler Carl Mengers an der Universität Wien.[11]

Частен семинар, колеги, Mont Pèlerin · 2
  1. —
    —

    Sax отначало беше съперник, а по-късно съратник на Menger в Methodenstreit, но няколко години след 1887 г. отново се дистанцира от австрийската школа.

  2. —
    —

    Groß wurde von Menger bei der Aufzählung seiner Habilitanten anlässlich seiner Emeritierung nicht erwähnt – ein zwiespältiges Verhältnis trotz formaler Verbindung über die Wiener Habilitation.[5]

Carl Menger в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ33 препратки · 6 източника
  • [12]Ludwig von Mises: Nachruf auf Julius Landesberger (Wiener Universität 1921)
Топография

Места на дейност

СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1860-те
1867
Doktoratsurkunde Rechtswissenschaft Krakau
ОригиналНемски
1870-те
1871
Grundsätze der Volkswirthschaftslehre
ОригиналНемски
1880-те
1883
Untersuchungen über die Methode der Socialwissenschaften und der Politischen Ökonomie insbesondere
ОригиналНемски
Други издания
  • Investigations into the Method of the Social Sciences
    ОригиналАнглийски
1884
Die Irrtümer des Historismus in der deutschen Nationalökonomie
ОригиналНемски
1887
Gesammelte Werke [F.A.v.Hayek, Hrsg.]
ОригиналНемски
1889
Grundzüge einer Klassifikation der Wirtschaftswissenschaften
ОригиналНемски
1930-те
1935
Събраните по-малки съчинения на Carl Menger върху метода и историята на политическата икономия обединяват десет работи, публикувани между 1884 и 1915 г. Тяхното ядро образуват интервенциите на Menger в Methodenstreit срещу Gustav Schmoller, преди всичко съставеният в шестнадесет писма полемичен труд „Die Irrthümer des Historismus in der deutschen Nationalökonomie“ (Заблудите на историзма в германската политическа икономия), в който той защитава разделянето на теоретичното, практическото и историческото изследване и отхвърля историзма като едностранчивост. Една обширна рецензия на „Handbuch der politischen Ökonomie“ (Наръчник по политическа икономия) на Schönberg, както и трактатите „Zur Theorie des Kapitals“ (Към теорията на капитала) и „Grundzüge einer Klassifikation der Wirtschaftswissenschaften“ (Основни черти на една класификация на стопанските науки) развиват понятието на Menger за точна политическа икономия, неговото реално понятие за капитала и неговата систематика на стопанските науки. Завършекът образуват пет биографични очерка за Friedrich List, Lorenz von Stein, Wilhelm Roscher, John Stuart Mill и Eugen von Böhm-Bawerk.
ОригиналНемски
1936
Томът обединява съчиненията на Carl Menger върху теорията на парите и австро-унгарската парична реформа. Теоретичното ядро образува статията „Geld“ (Пари) от Handwörterbuch der Staatswissenschaften (Кратък речник на държавните науки, 1909), която обяснява произхода на общоприетите разменни средства от различната пазарна ликвидност на благата и определя парите като стока, чиято особеност се състои в нейната функция да посредничи при размяната. Останалите работи разглеждат паричната реформа от 1892 г.: покупателната способност на сребърния гулден, въпроса за съотношението при прехода към златна валута, опасността от златно ажио, както и изказванията на Menger пред Комисията за паричната анкета. Menger се аргументира срещу прекалено тежката златна корона и в полза на един „справедлив гулден“ без преразпределение на имущество. Пълен указател на съчиненията на Menger завършва тома.
ОригиналНемски
1960-те
1963
Anmerkungen zu den „Grundsätzen der Volkswirtschaftslehre“
ОригиналНемски
1970-те
1970
Gesammelte Werke III
ОригиналНемски
СТАТИИ · 87 ЗАВЕДЕНИ

Студии, рецензии, доклади

1870-те
1873
Arrondierung der Landgüter [Rezension zu K. Peyrer: Die Zusammenlegung der Grundstücke]
ОригиналНемски
Das Oesterreichische Bergwesen [Rezension zu: Denkbuch des österreichischen Bergwesens]
ОригиналНемски
Der Zwiespalt unter den Deutschen Volkswirten
ОригиналНемски
John Stuart Mill [Rezension zu: Autobiography by John Stuart Mill]
ОригиналНемски
Nationalökonomie [Rezension zu E. Herrmann: Prinzipien der Wirtschaft]
ОригиналНемски
Nationalökonomie [Rezension zu F. X. Neumann: Volkswirtschaftslehre mit besonderer Anwendung auf Heerwesen und Militärverwaltung]
ОригиналНемски
Nationalökonomie [Rezension zu J. E. Cairnes: Essays on Political Economy]
ОригиналНемски
Neuere Fortschritte in der Wetterkunde [Rezension zu: Mitteilungen aus dem Gebiete des Seewesens]
ОригиналНемски
Zeitschrift für privates und öffentliches Recht der Gegenwart [Besprechung]
ОригиналНемски
Zur Goldfrage [nochmals zu J. E. Cairnes: Essays on Political Economy]
ОригиналНемски
APA
Chicago
Немски исторически стил